Виргиния Захариева - Искаш да се обадиш на някого...

* * *

ИСКАШ ДА СЕ ОБАДИШ НА НЯКОГО. По-добре на себе си. Няма човек, с когото можеш да поговориш сега. А и преводът ще отнеме много време. Обади се на тази неясна част, която ще потърсиш в другия.
Толкова много мисли имах тази сутрин.
Искам да питам и да отговарям.
Достигнах възрастта, когато мога да правя и двете.
Но в усамотение идват въпросите с кротки муцуни и се дават да им отговориш.
Да избягам. Да ида в манастир.
Но животът ме изкушава.
Колко много и противоречиви желания ме спохождат, ме газят... НЕПРЕКЪСНАТО се виждам - пътувам, вървя към нещо, лека отвън и отвътре или пък превърната в сито,
през което минава света, наблюдавам
как препречват, доколкото могат, моите желания ветровете отсреща...
Е, мога ли, така добре заслонена, да пиша?
Книга за невъзможността да се живее освен писмено.

Други публикации:
Виргиния Захариева. Кадрил късно следобед. София, 1996.