Валентин Дишев - Краткостишия

КРАТКОСТИШИЯ - 1

web

Олисялата нива заеква
след жътвата.
Сякаш празна през зимата -
засятата нива.

Гръм.
Прокашля се
небето свъсено.
Смути го твоята усмивка.

Следите ми
са дупчици в калта.
Брайлово писмо
(за зрящи).

Дъхът ми
сложи рамка на прозореца
А нокътят ми
ме подписа: Жив съм.

Треперливо дрипав
спомен за надежда
е светулката на светло.
Хайде, угасете лампата.

Растат,
когато сучат
млякото на самотата,
сенките.

Зрънце,
зряло
в прахта.
Нечие бъдеще.

Търти
надолу
по склона ми лятото.
Търкулнал се кестен
го стресна
в съня му.

Град изкоруби
полето -
небето
кове дъгата си.

Щурците
почесват петите си -
тревата никне.
Рога на охлюв.

Връх на бор
в парцаливи наноси -
над мъглата е дъното
на небето.

Затлъстяло предзимно небе.
Палав бор
гъделичка
търбуха му.

Пак млясна мъглата
по скулата склона.
Сврачи взор
тишината надраска.

Топка смях
се изстреля в небето -
врабче
произнесе му името.