web

Бях забравила, а помня.
Този град е каменист.

И чаткането на копитата,
които се завръщат в него,
с препълнени каруци ден.

За песента на чучура
от градската чешма -
преливаща във коритата,
след хоризанта на Скръбта,
където болката се утаява.

За каменния свод над нея,
с грижливо наредени некролози,
заслушани във живата вода.

И жадните коне -
с нетърпеливи глътки,
които пият свечеряване
от утрото на хоризонта.

Бях забравила, а помня.
Този град е каменист.

И камъните, със които ме пропъди,
още ме преследват...

© Стана Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2008, № 8 (105)