* * *
По тази улица се изкачвах,
когато някога имаше дом.
И ме очакваше да светна.
По тази улица
слизам безпаметна
от много години...
под тунел от живи дървета,
с преплетени клони.
И не виждам къде е краят й.
И не зная къде отивам...
© Стана Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2007, № 12 (97)
Други публикации:
Стана Димитрова. Избелена прашинка. Стара Загора: ИК Домино, 2006.