web

Ти я отключи.
И се заслушах в нея...

Проговориха думи,
след дълги години мълчания.

Осветля мрака.
Смисълът на думите оздравя.

Опустя пустинята в мен.
Тогава оживях в нея.

Заобичах и черния си Кръст,
който не иска
да съм щастлива и светла.

Избеляваха неизречените чувства
и ме изживяха...

Събуди се плаха, забравена нежност.

И те заключих.
В моята нещастлива
и кратка мелодия...

А е възможно да е била
и недопята лебедова песен.

© Стана Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2007, № 12 (97)

Други публикации:
Стана Димитрова. Избелена прашинка. Стара Загора: ИК Домино, 2006.