Людмила Дукова - Зимно време

ЗИМНО ВРЕМЕ

Зимно време. Нямам даже сянка.
Пада на парцали от небето
сдраната му риза. С бяла рамка
вятърът сковава раменете.

Духам на ръцете си припряно,
бързам си самотно поднебесна.
Да не бяха под сърцето свряни,
липсите в живота са чудесни.

В празното е "още", а и "стига" -
черни локви посред снежнобяло.
Края на палтото си повдигам,
от любов изпръскано е цяло.

А светът е сякаш свят във дрямка -
без приятели, без птици, без поети.
Зимно време. Нямам даже сянка.
Или аз самата светя.