ЗЛАТНАТА АРФА
И всяка сутрин слънцето извира
със хиляди ресни и нежно трепка...
Ако не ми напомняха на лира,
навярно щях да ги оприлича с решетка.
И в двойната напрегнатост на тези
невнятни фрази - лутам се и блъскам
аз железата нежни на кафеза.
И звуците със слънчев звън се пръскат
от струните на слънчевата лира.
Талантът ти е най-ужасна клетва!...
Осъден си довека ти да свириш
и арфата ти все да е решетка,
отвъд която таз земя те гледа,
разцъфнала във празнични салони.
Но ти не чуваш! Ти си само бледият,
невинен стожер на страстта изконна -
до всеки лъч, до всяко вещо нещо
момчешките ти пръсти да допират -
и тъмнината да отеква вещо,
и брат забравен да ти е Всемирът,
а пък сестра ти - арфата - да трепка
под Слънцето на сетните мечти.
Затворнико зад златната решетка,
път към света недей да търсиш ти.
© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.09.2013, № 9 (166)
Други публикации:
Ивайло Иванов. Брачни песни. София: Литературен форум, Нов Златорог, 2013.