* * *
Видях момиче с хубава поличка
и в миг се възкреси дълбоко в мен
животът - победителят над всичко.
Да бъде ден, бе, Христо! - Би ще ден!...
Нощта е черна и зловеща!...
- Нощта е черна като кърт?!
Къде ли къртът рве се вещо?
Във Дунавския водовърт!...
А той, надиплен от полички,
басмен и тюркоазно-млад,
отнася ероса на всичко
към устието в този свят,
което, като женски устни,
нов свят след мене ще роди.
Таз гледка, тя ще ме напусне,
но с плисък, нейните води
в духа ми, като в раковина,
навярно вечно ще шумят.
Дано я срещна след година!...
(Пред моя блок тя днеска мина!)
...Паважът дълго не изстина
след теб - сама жена на път!...
26.05.2016 г.
© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2016, № 6 (199)