ВЕЧНАТА СВЕТЛИНА
Момиче влезе в притвора на храма,
като една сърна с походка няма,
във сумарка безплътна - като нимфа,
отекнала в пулсиращата лимфа, -
момиче влезе в притвора - и зазвъня
в нозете му разбита струна светлина.
И малки иронични петънца
в миг озариха всичките лица
на древните светци. С полуизтрити
трапчинки върху скулите, светците
си смигаха и шепнеха безкрай,
забравили за приказния Рай.
Недоизпял самотния рефрен,
и псалтът мигом беше заслепен
и "Господи, помилуй!", не успя
той да изпее. Хлопна се врата
и откънтяха токчета. Но дълго,
сред адски чад и списъци със дългове,
сред бесове, държещи жежки клещи,
и палми сред Едемите горещи,
две зайчета забравени, до мрак,
се гонеха по стария варак.
© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.09.2013, № 9 (166)
Други публикации:
Ивайло Иванов. Брачни песни. София: Литературен форум, Нов Златорог, 2013.