ПРОЛЕТНА НОЩ - `41
По Александър Геров
Кой чука неспокойно по стъклата?...
- Аз чукам! - рече Финдли.
Навън дими и диша влажен вятър!...
- Да диша! - рече Финдли.
Ослушвам се: В деретата надоле!...
- Дерета? - ужаси се Финдли.
О, туй е дълго чаканата пролет!...
- С Незвал и Жданов! - отбеляза Финдли.
Аз скачам и разбивам с гръм стъклата!...
- А тъй! Гръмни ги!... - насърчи ме Финдли.
И в стаята нахлува топъл вятър!...
- Ами, да хлуе! - примири се Финдли.
Аз се задъхвам в черната й грива!..
- О`кей, дъхни й! - захортува Финдли.
И като младо вино ме опива!...
- Дъха на нива? - пророкува Финдли.
В недрата на земята лава дреме!...
- А, че да дреме!... - сви плещите Финдли.
И всичко се върти в любовен шемет!...
- Не мисля да го спирам! - рече Финдли.
О, тази нощ! О, тази страст безумна!...
- О, нощ безумна!... - гръд отвори Финдли.
Аз знам, че утре радостно ще лумне!...
- Тя вашта лумна! - промърмори Финдли!...
© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2011, № 5 (138)
Други публикации:
Ивайло Иванов. Песен за Бащите на Прехода. София: Ерго, 2010.