Ивайло Иванов - Писмо до една амеба

ПИСМО ДО ЕДНА АМЕБА

Русийо, пак изпълва ме страдание,
когато гледам слънцето напразно
как трепка сред Полярното сияние
подобно на оченце в цитоплазма.

Държавите са с форма на амеби
и образът подсказва ясно, че
придвижвайки се, тази ще изтреби
грузинците зарад едно лъжекраче.

Ах, този навик твой! Преди Дудаев
в Чечня разстреля - днес Саакашвили,
ако правата твои не признае,
като Дудаев може да изцвили.

Не зная как се чувстваш! Аз бих страдал,
да знаех, че едно лъжекраче
или пък лъжеобич - със досада! -
живеят в мойто тяло на момче.

Подменяне подобно би било
скандал във мойта нравствена култура,
понеже тъй между добро и зло
ще се набръчка спихнало контура.

Дано с това за нещо те досетя,
когато днес поела си към Азия
да абсорбираш Южната Осетия,
а в по-далечно време - и Абхазия.

Не биваше в конфликта да се месиш,
защото падна мирната ти маска
и старите имперски интереси
превърнаха те в Пленница кавказка.

С това на нашто общо православие
се разломиха мъничко равнищата:
Не ще тук никой никого да слави,
а пък у вас блажени пак са нищите.

Но пряко тия разлики трагически,
към Севера духа ми пак политва.
И, без да ми придиряш догматически,
завършил бих със следната молитва:

"Макар Большой театър със "Фортисимо"
да ме примамва, искам мойта лира
и в бъдеще да пее независимо
и да отказва да се абсорбира".