НОЩНИ ЗАПИСКИ НА ЛЮБОВТА
Тъй деликатно паднал е корниза,
пердето - леко бутнато встрана,
че всяка нощ във стаята ми влиза
едно петно от лунна светлина.
То ляга до самотното ми рамо
(гласът на мойта плът крещи суров!)
и двамата със него знаем само
как мъчи
платоничната любов.
След туй се плъзга леко и въздиша
със красота, по-нежна от душа.
Не мога с дума аз да го опиша,
не мога с ласка да го утеша.
И дълго, над самотното ми рамо,
трепти лъчът, по-нежен от покров.
И двамата със него знаем само
как мъчи
платоничната любов.
© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.09.2013, № 9 (166)
Други публикации:
Ивайло Иванов. Брачни песни. София: Литературен форум, Нов Златорог, 2013.