* * *
Няколко смачкани проекта,
живот във мерзост и без стон -
не съм любим на Архитекта
(на) Вселената - не съм масон, -
но пък когато моя книга
читател нощем зачете,
до покрива смехът му стига,
тресе се цял: "Ами, че те
са по-нещастни спрямо нас и
живеят в по-ужасен страх!"...
Луна, такава вест разнасяй -
крило, разперено без грях.
28.05.2016 г.
© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2016, № 6 (199)