Ивайло Иванов - Интервю със следователя

ИНТЕРВЮ СЪС СЛЕДОВАТЕЛЯ

Питаш го: - Прикри ли Пикадили?
Той ти отговаря с тъжна нотка:
- Чувствам тук клеветнически сили!
Георги Марков го одраска котка!

Питаш: - А сачмицата могъща,
впръскала във тялото му маслото?
Пак ти отговаря: - Грешка също!
Лекарите му светиха маслото.

Питаш: - Как пък котката улучи
с нокътя момента въжделен,
в който тука нашенското Дуче
честваше рождения си ден?

Отговаря: - Лондонските котки
имат просто нрав забележителен!
Те са по характер доста кротки,
но през периода размножителен

се разгонват с цялата огромна
сила на природното си зло,
щом пък и успеят да си спомнят
кой бе победен при Ватерло.

Питаш го: - А лекарите също ли
страдат от комплекс Наполеонов?
- Пò не страдат - тихо той отвръща, -
но във кабинета си неонов,

ако нямат други спешни случаи,
сричат емигрантските писатели.
От което - както в този случай -
доста са последните изпатили.

Тези тълкуватели, привикнали
с метода, наречен "евтаназия",
с тънка херменевтика са вникнали
в мрака на душевната му Азия.

И по-точно - в късната му жажда
по метафизичен водовърт.
Тъкмо тя писателя изражда
в същество, зовящо свойта смърт.

И какво да сторят тия хора,
с аристократични сетива?
Просто на консилиума хором
са се съгласили със това.

И наместо в Лондон да оставят
творческият бяс да го не свърта,
бързо те услугата му правят -
и го бухват посред водовърта!...

- Ясно - казвам, - следващото дело
от какъв характер ще ви бъде?
- От такъв - отвръща вече смело, -
в чийто ход за всяко адско дело
следват оправдателни присъди.