Ивайло Иванов - Диалог пред телевизора

ДИАЛОГ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА

- Тате, кой е този чичко
с връзка и със очила?...
С дъжд от борови иглички,
слънцето танцува ничком
върху щедрите била

на челото олисяло,
като в празничен парад.
А детинското му тяло
пази строен бодигард.
("Хей-брей, строоен бодигард!"...)

- Тоз ли, бе? - Не, този, този!...
- А, махни го! Фанфарон!
Седнал в горните чертози,
обграден като със рози
с фараон до фараон,

той виши сега сараи
край Беляковския път.
Кой е, мисля, всеки знае.
Неудобството това е -
секретарките му мрат!...

Нравственото чувство, сине,
той докарва в мен до плач!
("Да те е. кой как мине!...")
Що ти трябваше, Емине,
философ-разузнавач?...

- Но пък щом богат е, тате,
той е на бита ни цар.
- Що за пошли салтанати?...
И какво, като богат е?
Синко! Ти си левичар!...

- Верно, имам аз "другари",
ала левичар не съм!
И постъпките му стари
в мен докарват не кошмари,
а един бленуван сън:

…Тате, спрените заплати
шефа щом ти изплати,
много аз те моля, тате,
вместо разни компромати,
диктофон купи ми ти!...

Ще премина курса кратък -
Хегел, Кант и Левинас -
и от тоя час нататък,
с нравствения си придатък,
щедро обещавам аз

тебе, братчето и мама
да подслушвам непрестанно
от зори - до късен здрач!...
Щом порасна, аз ще стана
философ-разузнавач!...