* * *
Тя има срамежливи устни.
Тя има
срамежливи устни,
а не срамни.
Понеже няма
нищо срамно
в идеята на Бог за нея
и малкото
останал свят наоколо.
Но няма как
да сме в един живот.
Аз мога
два пъти да я целуна
по усмивката,
а тя - веднъж да ме погали
по смъртта.
И толкоз.
И няма време.
И го няма времето.
© Гриша Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.01.2008, № 1 (98)