web

Река, която някога съм имал
извън света, извън живота даже...

Останала е в мен следа от бряг.
Бе пролет.
От извора й
суках
началото на песен.

Без глас съм да я викам.
Тя се губи
във планината
и във паметта ми.
Далече някъде отнася
красивата ми болка.

Примамвам я със шепи и я чувствам
дълбока и премръзнала да стене,
защото вече аз не съществувам
и тя е моята вдовица.

© Георги Богданов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2008, № 2 (99)

Други публикации:
Георги Богданов. До мен. София: Народна младеж, 1984.