СЪНУВАЙКИ ЕДИН ДЪЖД

web

От лазурното небе започна да вали,
и всяка капка от дъжда бе мисъл за теб,
копнеж по притаена взаимност,
мечта за сиянието на твоята усмивка.

Вече съм мокър до кости.

Дъждът може би беше просто сън,
но лазурното небе е още над нас.
И когато се събудя, ще полетя натам
(преди да дойдат звездите).

Земята е мокра от сълзите, които мечтите ми ронят.
А може би от сънувания дъжд...

© Димитър Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.05.2008, № 5 (102)

Стихотворението печели Трета награда от Националния поетически конкурс "За кого ние пишем?" (Димитровград, 2008).