СНЕЖЕН ЧОВЕК*
А навън е снежно и студено
скрито, тайнствено занемарено
спи градът, окован в чистота
малко химерна, малко лукава
силно объркана, вечно неправа -
Няма ли кой, няма ли някой
да я разрие, потъпче, ощави
за да не дразни очите сънливи;
после паважът победно да лъсне,
гордо предлагайки улици мръсни
Пищен градът е, накипрен суетно;
само бездомник окъсан, несретен
тайничко вмъква се в двор несъбуден
и в ъгълче някое неразкопано
снежен човек си прави припряно
Навън пак е студено и снежно...
21 декември 1999 г.
© Алексей Видински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2007, № 11 (96)
Други публикации:
Алексей Видински. Живот като строшено огледало. София, 2005.