СКОРПИОНИ
Никога не е късно
да умреш и да обичаш
Нощен живот - размътени вечери
Коварна, опиваща суха мъгла
На скитания вечни сме ние обречени
Преди да проникнем в свойте сърца
Бездомни се лутаме - хлъзгави улици
Замаяни, весели, с празни очи
Витрините лъскави глупаво пулят се
От мисли трънливи душата боли
Да, съм от тях - поне съм свободен
Живот на гамен сляп и безчувствен
Носител на вечния грях първороден
Безроден актьор в шарж
абсурдно безвкусен
Отново съм шут - тълпите развличам
А грубия грим сълзите размиват
Май вече е късно да мра и обичам
Май вече е късно до бъдеш щастлива
Живея ли аз, или просто съм жив -
Със сгърчени устни крещя шепнешком
От клетви в устата вкусът е тръпчив
И бавно си тръгвам
след трескав поклон
8-9 октомври 1996 г.
© Алексей Видински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2007, № 11 (96)
Други публикации:
Алексей Видински. Живот като строшено огледало. София, 2005.