РЕТРОСПЕКТИВА
Завърнах се, където не съм стъпвал
във времето, което не съм имал
в измъчен стих, сред песните ми в мъка
в изгубен свят, забравен от мнозина
По криви улички лениво лъкатуша
дувари, порти - като във тунел
сред живи плетове се лутам
безкрайно търсейки заветния предел
С очи разбивам прашните ключалки
троша прозорците - да влезе светлина
но виждам само спомените жалки
и бледи сенки на пораснали деца
Разсейвам сетивата си в сумрака
и пак съм жив чрез множества сърца
с безброй лъжи, с безброй души в ръката -
мини и си вземи поне една...
1998 г.
© Алексей Видински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.04.2008, № 4 (101)