Алексей Видински

РАЖДАНЕ

Земята меря с крачки -
като килия тясна
плоско
след себе си унило влача
душата си - топящ се
восък

Маските редя в пасианс
цепнатини в зениците -
за поглед
невиждащи очи - във транс
усмивката ми - като жерав
в полет
от куршум улучен

Натам където хоризонти няма
натам вървя -
в окови
ръждясали мечти и морска
пяна
и нищо ново, нищо
ново...

През теб вселената разглеждам
очите аз не ги отворих -
главата завъртях ти
нежно
към изгрева на твойта пролет

Сред цветни аромати лягам,
за да не мисля...
ще се родя ли пак?

1998 г.