Алексей Видински

ДЪЖД

Вали...
Дъждът се
стича
по страните ми
на тънки
вадички
мислите плуват в
главата
и след
кратък
мозъчен
спазъм
преливат през очите
и весело се гонят
по тялото ми
на мътни потоци
отронват се при
стъпалата ми
и правят
водовъртежи
и
световъртежи
около палците ми;
полусдъвкани мисли
които изчезват
в тази
мелачка
Времето...
фенерът, под който
стоя
(сам)
е запотен от
дъжда;
дъжд,
като ренде
остъргващ
земята
оставя я
чиста -
беззащитна
шляпам из локвите
в търсене на
Арарат
отивам
да ме вали
другаде
-
отнасяйки
дъжда
в душата
си...

1996 г.