Алексей Видински

АКВАРИУМ

рибата не мисли,
рибата не говори,
рибата не знае...

Седя и драскам с нокът по стъклото
и гледам как лицето ми се стича
с омраза тъпа хващам пак перото,
за да надраскам нова и безлична притча

По редовете тичам, тичам,
попаднал в коловоза си задънен
и хапя, ритам, блъскам по стените
и все очаквам на вратата да се звънне

- Добре дошли, насам какво ви води?
Ах, любопитството? Простете ми, мадам...
кресло, бисквити, чай - разглеждайте ме, моля,
а аз ще пиша и ругая - сам!

Страхотното театро, нещо като моно
спектакъл за отбрани познавачи -
един драскач с размътен поглед
и публика, готова да заплаче -

от жалост, но ехидно-благосклонно
с намигане към моята витринка -
пореден експонат, и тука нищо ново;
е, да вървим - там има златни рибки...

2000 г.