АЛЕКСАНДЪР ВУТИМСКИ
=============================
Александър
Вутимски е роден в Своге на 30.07.1919 г. Истинското му име е Александър Коцев
Вутов. Още като дете се премества да живее в София, защото почти цялото му семейство
е покосено от туберкулоза. През 1937 г. завършва I софийска мъжка гимназия.
От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет и участва заедно
с Ал. Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов в издадения от тях литературен
сборник "Праг", а по-късно и в литературния сборник "Жажда",
но заболява от туберкулоза и след 1 година прекъсва учението си. Лекува се,
но без резултат. През 1941 г. отива в санаториума в Сурдулица (Югославия), където
и умира на 23.09.1943 г. Първото му отпечатано стихотворение е "Пак самичко"
(1935), а първият му сериозен поетически дебют е стихотворението "Улицата"
(1936). От май 1939 редовно сътрудничи в издаваното от Вл. Василев сп. "Златорог",
където са публикувани най-значителните и най-зрелите стихотворения на поета,
подписани с псевдонима Ал. Вутимски. Публикува и в редица периодични издания
като се подписва Ал. Вутов, Ал. Коцев, Ал. Вълканов. Вутимски не успява да издаде
приживе своя стихосбирка. Неиздадени остават и 15 кратки есета, писани през
периода 1941-1943 г. Смятан е за един от значимите, но недобре познати български
поети. Творчеството му е посветено на града и любовта, теми, в които доминира
едно различно за българската поезия носталгично-меланхолно светоусещане.
ПОЕЗИЯ
Стихове
Моето родно село
Призраци
На
един безнадежден
Дориян
Грей
О-хи-ку-сан
Стихотворения
за синьото момче
В превод на немски - Димитър Димитров
Meine Stadt
* * *
Критика за Александър
Вутимски