Валерия Колосова
![]() |
Цикория (синя жлъчка), Cichorium intybus L. Фотография
А. Куприянов
|
Обикновената цикория (Cichorium intybus L.) спада към семейство сложноцветни (Compositae). Расте по ливадите, необработваемите площи и пътищата. От тази особеност произхождат и народните названия: луговник (букв. ‘ливадник') (Воронежка област) (СРНГ 1965-: 176), придорожная трава, придорожник, укр. prydorožnyk, пол. podróżnik (Анненков 1876: 97-98), бел. падарожнік (околностите на Гродно), падрожнік (западна Полесия) (РС 2001: 127), пол. podorożnik (Paluch 1989: 65), србх. podrožnik, kažiput (букв. ‘попътник') (Šulek 1879: 508-509).
Цветът на венчелистчето на цикорията е отразен в названията: синий цветок (Воронежка област), синие батоги (букв. ‘сини бичове') (Вятска област) (Смирнова 2004: 41-42), синий цветок (поречието на река Дон) (Брысина, Кудряшова 2003: 270), синий цветок (Саратовска област), синецветка, синий цветок (Урал)(Коновалова 2000: 156), србх. модар цвиjет (Анненков 1876: 98), укр. голубiй (Коломiєць, Шамота 1979: 25), синєка, синька (Болтарович 1980: 48; 1994: 124), бълг. модрика, синя жлъчка, синя жълчка, синя злъчка, синя млечка (Ахтаров 1939: 135-136). Съществува възможност синият цвят опосредствено да е обусловил и наименованията: србх. водопија, водоплав (Чаjкановић 1985: 98), бълг. водопийка, недопийка (Ахтаров 1939: 135). Сходството на венчелистчетата на цикорията и на синята метличина (Centaurea cyanus L., рус. василек) е генерирало фитонима василек със значение ‘цикория' в Казанска губерня (Крылов 1882: 11) и във Воронежка област; от друга страна, във воронежките говори названието на цикорията батожок обозначава също и синята метличина (Смирнова 2004: 41-42). Цветът провокира и бел. име сукенка Маці Боскай (букв. 'Богородична рокля'), както и свързаното с него предание: “цветове с такъв небесен цвят се появили, когато полата на синята дреха на вървящата по каменния път Богородица се закачала за попътните растения, след което те разцъфтявали в същия син свят, какъвто бил цветът на облеклото й.” (Салавей б.г.).
Традиционно дрехите на Богородица са в два цвята: вишнево було (вариант на червения цвят), синя туника и синя шапка (Языкова 1995: 101). В някои села до Лвов обличат новородените момиченца в синьо с мотива, че “синьото е цветът на Богородица”, макар в мнозинството случаи чеиз в син цвят да се приготвя за новородени момчета, а за момичета - в розов (И. Кметь, лично съобщение). Освен това, сини са и ризите на свещениците по време на службите по богородичните празници (К. Коваленко, лично съобщение).
![]() |
![]() |
Покров Богородичен. Началото на XV в.
|
От деисусен чин. Първата половина на XV в.
|
Рус. диал. щербак, укр. щербак, србх. štrbka, чеш. šterbák са фитоними, обусловени от нащърбената форма на листата (Machek 1954: 231; Меркулова 1967: 120). Неголяма група български фитоними отразяват вкуса на растението: гурчивка, жлъчка, жълчка, злъчка1 (Ахтаров 1939: 135). При все това широко известното номенклатурно название цикория е достатъчно непривично, та е предизвикало изопачаванията: бълг. цигогория (Ахтаров 1939: 136); в Пултуски регион ”народът е изменил думата cykoryja, от лат. сichorium, на cukieryja, под влиянието на думата cukier2” (Malinowski 1885: 137).
Големите чашки на цветовете на цикорията се отварят в четири-пет часа сутринта и се затварят в два-три часа през деня, когато слънцето започва да се спуска - явление, с което е свързано названието зарники (Воронежка област): “цветовете на това растение се отварят само на разсъмване и при залез” (Смирнова 2004: 42); а доколкото цветовете при това се обръщат към слънцето, растението е получило названията: солнцева сестра, солнцева трава (Булашев 1909: 369; Machek 1954: 230), пол. slunecznik (Spólnik 1990: 14)3. Фитонимът солнцева сестра може би е породен и от факта, че “растението започва да цъфти в средата на лятото” (област Нижний Новгород) (Доронин 2006). Това обстоятелство е вдъхнало живот на народна легенда от Екатеринославска губерня: “Съвпадението по време на цъфтежа на цикорията с най-горещия период на лятото, когато въздухът се затопля до такава степен, че може да се види неговото вълнообразно движение - мараня, - а също и съвпаденията между отварянето на цвета му при изпаряването на росата с времето, когато овчарят подкарва своето стадо на паша, и закриването на цвета с времето, когато овцете стоят на водопой, неволно е привлякло вниманието на народната наблюдателност. Говорило се, че с цикория св. Петър подкарвал камилите; те се бояли от росата, та затова Петър пасал своите камили, докато цветовете са отворени (Манжура 1889: 763-765; Булашев 1909: 369-370). Веднъж обаче св. Петър нямало с какво да подкара овцете си и откъснал прът, който оттогава се нарича “Петрив батиг” (букв. 'Петров бич') (Харковска губерня) (П.И. 1891: 113-114).
С това растение е свързан също така мотивът за ходенето на Христос по земята; св. Петър прогонвал децата от Христос със стъбло на цикория, като им казвал: “къш от пътя, инак ще вкусите моя бич!” (“геть з дорогы, а то покуштуете мого батижка!”), а след това го хвърлил на земята. Момчетата го вдигнали и го нарекли “Петров бич”. “А тъй като цветовете на това растение напомнят по своята форма на четчица, то и пастирите оттогава започнали да украсяват своите бичове с четчици от кожи”. Освен това на цикорията се приписва и способността да охранява полето от вредители: “Вървейки по полето, свети Петър шиба с бурен - тогава бръмбарите и мушиците излитат и не смеят да развалят хляба; където той хвърли стъблото, там то се прихваща, а където расте - насекомите не развалят хляба” (П.И. 1891: 113-114).
В свит вид тези легенди са се отразили във фитонимите: укр. петрiв батiг, петровi батоги; сходни названия са записани в съседни области, на изток: батоги, батожки (Воронежка област) (Анненков 1876: 97; Меркулова 1967: 120), петрив батиг (Воронежка област, югозападните украински зони) (Смирнова 2004: 42). Променената под влияние на руския език форма батоги петровы е отбелязана във Воронежка област, а калката петров кнут - на Дон; фитонимите синие батоги, петров(ы) батог(и) са били фиксирани във Вятска губерня (Смирнова 2004: 42), петровы батоги - в Урал(Коновалова 2000: 156). На запад, в полските говори са отбелязани batiżki św. Piotra, Piotrowe batogi (букв. ‘бичът на св. Петър') (Paluch 1989: 65), а също така batogi św. Jana (бивша източна Галиция) (Budziszewska 1972: 113, 116), batogi św. Jana (Дзевентники), batiżkie św. Iwana (букв. ‘бичът на св. Еньо') (Оришковце) (Gustawicz 1882: 243). Други “библейски” фитоними, свързани с цикорията и вероятно също основани на някакъв етиологически разказ, са: пол. Pana Jezusa rany, bicz boży (букв. ‘раните на Исус', ‘бич божи') (Келецки регион) (Szot-Radziszewska 2005: 121). Вторият елемент от разглежданите съставни наименования (батог, кнут, бич), очевидно, е обусловен от формата и фактурата на стъблото - твърдо, дървенисто, трудно за чупене, срв.: бел. dzierewianka, dziarewianka (Orzeszkowa 1888: 6; Kamińska 1986: 60), бълг. жилаво цвете (Ахтаров 1939: 135).Поради особеностите на строежа на разклоненото стъбло цикорията се нарича също суставник (от рус. сустав ‘става') (Воронежка област) (Смирнова 2004: 41).
Едно от местообитанията, в които живее растението, e обусловило неговата употреба в лечебната магия: в полската област Покутье с отвара от цикория (podorożnik) измивали урочасалия човек, изливайки след това течността на пътя (Paluch 1989: 65). В чешката традиция тази особеност е породила цял комплекс поверия и обусловени от тях магически действия. Поради това, че цикорията расте около пътищата, сякаш очаквайки някого, произлиза народното название čekanka4. С него е свързана чешката легенда за девойката Чеканка, която “се самоубила от отчаяние на гроба на своя възлюблен”, убит от съперник, а след смъртта си се превърнала в растението цикория, което получило нейното име (Софрић 1990: 41). Може би по тази причина на цикорията приписвали способността да привлича любов: “изкопаната на Велики петък с боси крака цикория, заклета със свещени думи и откъсната с бяла кърпичка, привлича любовта на този, който я докосне”; освен това, смятало се, че “откъснатата на Петровден цикория извиква любовта на тази особа, която се докосне до нея” (Sobotka 1879: 252-253). Чешките девойки често я откъсвали “за щастие в любовта”, говорейки при това:
Čekanko u cestu! trhám tě pro štěstí: abys mi milého popřála kterého's nadarmo čekala! |
Цикория до пътя! Откъсвам те за щастие: за да си пожелая този, когото чаках напразно. |
След това прибирали откъснатото цвете в пазвата, казвайки: “Bodejž jsi vykvetla!” (букв. ‘Дано разцъфнеш!'). Ако от топлината на тялото цветето разцъфтявало, девойката се надявала на щастие (Sobotka 1879: 252).
Пак с етиологичната легенда, но за сестра, чакаща на пътя завръщането на брат си, са свързани полските фитоними: podróżnik, siostrzyczka, królewna, czekanka (букв. ‘попътник', ‘сестричка', ‘принцеса', ‘очакванка') (Kalinowska 1949: 185). За съжаление, текстът на легендата не е приведен в източника. При все това появата на легендата на полска територия позволява предположението, че към този мотивационен модел се отнасят и пол. przeklęta panna (букв. ‘проклета девойка')(Spólnik 1990: 14), а може би и “девичите” названия на цикорията от друг регион: бълг. гола мома (Ахтаров 1939: 135, 357).
Цикорията е ценно хранително растение; нейните листа се ползвали за салата (ср. србх. дивља салата, бълг. бърдоква5), а корените й - вместо кафе, ср. бълг. немско кафе (Ахтаров 1939: 135). В народната медицина тя се използвала за лечение на различни болести - “при ухапване от бясно куче, при уплах (Киевска губерния), при сърцебол (Бесарабия), при болки в корема (Крим), при болка в ставите (във вид на компрес) и при простуда (Екатеринославска губерния)”, при “бебешки и зъбни болки (Воронежка област), при слабост във вид на питие (Саратовска губерня), диария (Украйна)” (Анненков 1876: 97-98). В украинската традиция с нея лекували “заболявания на стомашно-чревния тракт, чернодробна цироза, тумор на далака, като най-вече се използвала при чернодробни заболявания и особено жълтеници“ (Носаль, Носаль 1960: 44; Подiлля 1994: 329); освен това, тя се считала за добро средство при диария (Маркович 1891: 426) - в такъв случай децата били къпани с цикория (Lud Ukraiński 1857: 168). Отварата от корен на цикория се пиела при стомашни разстройства и дори дезинтерия. (Болтарович 1980: 48; 1994: 124). При сърбите тя е “народно лекарство срещу хемороиди, при лоша кръв и прекалено жълта урина“; както и “лекарство при охтика” (Чаjкановић 1985: 98). В българската народна медицина отварата от корени на цикория се използва за стимулация на храносмилателната система, за изчистване на кръвта, срещу скорбути и маларии, чернодробни заболявания, жълтеници, стомашна язва, като разслабително средство за повръщане, при ангини, възпаления на трахеите и при кашлица. Тя се прилага като диуретично средство и като лекарство срещу кърваво уриниране. Компрес от цикория служил като средство срещу циреи и отоци (Ахтаров 1939: 136).
В полската народна медицина цикорията се използвала основно при диария, чернодробни и стомашни болки. Спиртна настойка от цикориеви корени се е пиела в околностите на Величка при холера и дезинтерия. Раните и сипките се налагали с кълцани цветя, а болните от охтика деца били изкъпвани в отвара от цикория. Тя се използвала също при простуда, скорбути и при “усещане за тежест под гърдите” (Paluch 1989: 65). При болки в коремната кухина се приготвял чай от цикория (Czyż, Wysakowska 1993: 90). Запарка от сушеното растение пиели при болки в стомаха, черния дроб, а също и при простуда; рани били налагани с треви или промивани със запарка; отвара от корена на билката пиели при ниска стомашна киселинност (Келецки регион) (Szot-Radziszewska 2005: 140). С разновидността на растението, възварена в суроватка, се промивали изгаряния, а освен това се смятало, че то помагало при загар (Краковский регион) (Kolberg 7: 130).
Редица заболявания, за лечението на които се ползвала цикорията, са намерили отражение в нейните наименования: така, ако дете страдало от слаби крака, го къпели в twardostój (букв. ‘твърдостой') (Жешувски и Подгужански регион), като е фиксиран и негов изопачен вариант kwardostój (Жешувски регион) (Czyż, Wysakowska 1993: 90-91); в Жешувския край отвара от цикория под названието kwardostój бил добавян в купела на новороденото - вярвали, че тази процедура укрепвала кръста и ускорявала ставането и прохождането (Czyż 1989: 163). В околностите на Топожишков, където с отвари от тази трева правят вани за охтичавите (suchotniczych) деца, наричали цикорията suchotnik (Gustawicz 1882: 243). Въпреки отсъствието на преки указания може да се предположи използването на цикория против хемороиди - предположение, основаващо се на българското название маясълчи (Ахтаров 1939: 135).
Материалите от Полша подсказват за използването на растението в ритуалите за обиране на мляко: в навечерието на Еньовден мамници ходили по полетата и синорите да го търсят, а като го откъсвали, казвали: “biorę pożytek, ale nie wszystek” (букв. ‘Откъсвам плодородието, но не цялото') (Lehr 1985: 64-65). В Казанска губерня цикорията била позната като средство за любовна магия: жените ползват нейните цветя и корени “с цел да се понравят на мъжете - за целта те тайно добавят означените треви към изпиваните от мъжете течности” (Крылов 1882: 11).
В заключение може да се каже, че обективните свойства на цикорията не само са се отразили в неговите названия, но и са залегнали в ред посветени на растението фолклорни текстове и в обредната му употреба. Доминанта за източно- и западнославянската фитонимика е израстването на цикорията, което е обусловило използването й в магията: лечебната (Полша) и любовната (Чехия). Впечатление у източните и южните славяни е направил синият цвят на цветовете на цикорията, който е станал причина за свързването му с Богородица (Беларус). Твърдото, здраво, напомнящо бич, стъбло е откроено в Украйна, където е послужило като основа за възникване на ред фитоними, а също и на легенди с персонажи от християнската митология, като свети Петър.
БЕЛЕЖКИ
1. Бълг. жлъчка; диал. ‘название на различни растения с горчив вкус'. [обратно]
2. Пол. cukier ‘захар'. [обратно]
3. Има известна вероятност предположението, че тази особеност на растението мотивира фитонима крутник (Воронежка област) (Смирнова 2004: 42). [обратно]
4. Чеш. čekat ‘чакам'. [обратно]
5. При бълг. бърдоква. Само че това название може да възхожда към ст.-бълг. бридъкъ ‘горчив' поради горчивия вкус на корените (БЕР 1971-: 101). [обратно]
ЛИТЕРАТУРА
Анненков 1876: Анненков, Н. Ботанический словарь. Санкт Петербург, 1876.
Ахтаров 1939: Ахтаров, Б. Материал за български ботаничен речник. София, 1939.
БЕР 1971-: Български етимологичен речник. Съст.: Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев. София: БАН, 1971-.
Болтарович 1980: Болтарович, З. Є. Народне лiкування українцiв Карпат кiнця XIX - початку XX ст. Київ, 1980.
Болтарович 1994: Болтарович, З. Є. Українська народна медицина. Київ, 1994.
Брысина, Кудряшова 2003: Брысина, Е. В., Кудряшова, Р. И. Составные наименования растений в донских говорах. // Лексический атлас русских народных говоров. Материалы и исследования. 2000. Санкт Петербург, 2003.
Булашев 1909: Булашев, Г. О. Украинский народ в своих легендах и религиозных воззрениях и верованиях. Вып. 1. Космогонические украинские народные воззрения и верования. Киев, 1909.
Доронин 2006: Доронин, Д. Нижегородский травник, или русский Кастанеда: от разрыв-травы до конопли.// Международный социално-экологический союз <http://www.seu.ru/members/bereginya/2006/07/23-1-2.htm > (26.11.2008).
Коломiєць, Шамота 1979: Коломiєць, В. П., Шамота, А. М. Семантична мотивацiя українських назв рослин. // Мовознавство, 1979, № 4.
Коновалова 2000: Коновалова, Н. И. Словарь народных названий растений Урала. Екатеринбург, 2000.
Крылов 1882: Крылов, П. Некоторые сведения о народных лекарственных средствах, употребляемых в Казанской губернии. // Труды общества естествоиспытателей при Императорском Казанском Университете. Казань, 1882, т. 11, вып. 4.
Манжура 1889: Манжура, И. Легенда о “Петровом батоге”. // Киевская старина, 1889, т. 26, № 9 (сентябрь), с. 763-765.
Маркович 1891: Маркович, В. В. Знахарки нового типа. // Киевская старина, 1891, т. 35 (декабрь).
Меркулова 1967: Меркулова, В. А. Очерки по русской народной номенклатуре растений. Москва, 1967.
Носаль, Носаль 1960: Носаль, М. А., Носаль, I. М. Лiкарськi рослини i способи ïх застосування в народi. Киïв, 1960.
П.И. 1891: П.И[ванов]. Из области малорусских народных легенд (Материалы для характеристики миросозерцания крестьянского населения Купянского уезда). // Этнографическое обозрение, 1891, № 2, кн. 9.
Подiлля 1994: Подiлля. Iсторико-етнографiчне дослiдження. Київ, 1994.
РС 2001: Раслiнны свет. Тэматычны слоўнiк. Мінск, 2001.
Салавей б.г.: Салавей, Л. Сукенка Мацi Боскай. // Беларуская мiфалогiя. Выд. 3, дапрац. i дап. (под печат).
Смирнова 2004: Смирнова, О.В. Лексика растительного мира в ареальном аспекте (на материале говоров северо-восточной части Воронежской области). // Лексический атлас русских народных говоров (Материалы и исследования) 2001-2004. Санкт Петербург, 2004, с. 38-43.
Софрић 1990: Софрић, П. Главниjе биље у народном веровању и предању код нас Срба. Београд: БИГЗ, 1990.
СРНГ1965-: Словарь русских народных говоров. Москва-Ленинград, 1965-.
Чаjкановић 1985: Чаjкановић, В. Речник српских народних веровања о биљкама. Београд, 1985.
Языкова 1995: Языкова, И. К. Богословие иконы. Москва, 1995.
Budziszewska 1972: Budziszewska W. Związki polsko-ruskie w zakresie terminologii botanicznej. // Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej. T. XI. 1972.
Czyż 1989: Czyż, L. Ziołolecznictwo ludowe Lasowiaków, Rzeszowiaków i Podgórzan - na podstawie materiałów Muzeum Okręgowego w Rzeszowie. // Historia leków naturalnych. II. Warszawa, 1989.
Czyż, Wysakowska 1993: Czyż, L., Wysakowska, B. Ziołolecznictwo regionu rzeszowskiego w badaniach Franciszka Kotuli. // Historia leków naturalnych. III. Warszawa, 1993.
Gustawicz 1882: Gustawicz, B. Podania, przesądy, gadki i nazwy ludowe w dziedzinie przyrody. Część druga. Rośliny. // Zbiór Wiadomości do Antropologii Krajowej. T. VI. 1882.
Kalinowska 1949: Kalinowska, Z. Polskie nazwy roślin dopisane w niemieckim Zielniku H. Bocka z r. 1587. // Annales Universitatis Mariae Curie-Skłodowska. Vol. IV. 5. Sectio E. 1949.
Kamińska 1986: Kamińska, E. Ziołoznawstwo i ziołolecznictwo w publikacjach etnograficznych Elizy Orzeszkowej. // Historia leków naturalnych. T. I. Źródła do dzejów etnofarmacji polskiej. Warszawa, 1986.
Kolberg 1874: Kolberg, O. Dzieła wszystkie. T. 7. Krakowskie. Cz. 3. Krakow, 1874.
Lud Ukraiński 1857: Lud Ukraiński / przez Antoniego Nowosielskiego. T. 1. Wilno: Księngarza i Typografa Wileńskiego Naukowego Okręgu, 1857.
Machek 1954: Machek, V. Česká a slovenská iména rostlin. Praha, 1954.
Malinowski 1885: Malinowski, L. Studia nad etymologią ludową. // Prace Filologiczne. Т. I. 1885.
Orzeszkowa 1888: Orzeszkowa, E. Ludzie i kwiaty nad Niemnem. // Wisła. T. II. 1888; T. V, z. II. 1891.
Paluch 1989: Paluch, A. "Zerwij ziele z dziewięciu miedz..." Ziołolecznictwo ludowe w Polsce w XIX i początku XX wieku. Wrocław, 1989.
Sobotka 1879: Sobotka, P. Rostlinstvo a jeho význam v národních písních, pověstech, bájích, obřadech a povĕrách slovanských. Příspĕvek k slovanské symbolice. // Novočeská bibliothéka. Číslo XXII. Praha, 1879.
Spólnik 1990: Spólnik, A. Nazwy polskich roślin do XVIII wieku. Ossolineum. Wrocław-Warszawa-Kraków-Gdańsk-Łódź, 1990.
Šulek 1879: Šulek, B. Jugoslavenski imenik bilja. Zagreb: Tiskom dioničke tiskare, 1879.
Szot-Radziszewska 2005: Szot-Radziszewska, E. Sekrety ziół. Wiedza ludowa, magia, obrzędy, leczenie. Warszawa, 2005.
Източник на илюстрация 2.: Христианство в искусстве <http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=184> (26.11.2008).
Източник на илюстрация 3.: Христианство в искусстве <http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=1459 > (26.11.2008).
© Валерия Колосова
© Григор Хар. Григоров, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.12.2008, № 12 (109)