* * *
За бъдното на своето дете
Ти цялата зима промечта.
Мълча и дрешчици ши
От сутринта до вечерта.
Как беше чисто и радостно
Сърцето да бие за два живота;
Да гладиш с напръстник платното -
С леко неравните крайчета...
И все така скромна и неизвестна
Ти улицата Гробищна пресече,
Когато пролетта до гробчето тясно
Сама те отнесе.
1917
© Владислав Ходасевич
© Красимир Симеонов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.11.2007, № 11 (96)