СТАНСИ
Живеех за мига и можех
година, две, живот да дам...
Пройдохата не се тревожи
за грош оттук, за грош оттам.
Сега обратни дни настъпват.
Полягат бръчките накуп,
и всеки миг за мен поскъпва,
аз ставам умен, стиснат, груб.
И виждам много, зная много,
сивее моята глава,
чертая на звездите слога
и слушам как расте трева.
И шепотът, от вас нечуван,
лъчът, за вас неотразен,
е само опит за бълнуване
на смътната Психея в мен.
Сега не бих се сам обиждал:
старея, но изпитвам зов
към всичко, нежно ненавиждано
със тъй язвителна любов.
1922, Misdroy
© Владислав Ходасевич
© Димитър Калев - превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.07.2009, № 7 (116)