ПО ПЪТЯ НА ЗЪРНОТО
Върви сеяча по браздите заоблени.
Там баща му и дядо му са вървели.
Святка от злато в ръката му зърното,
Но в черната пръст ще легне и то.
Там, където червеят сляп бави ход,
Ще умре и ще израсне в заветния срок.
Така и душата върви по пътя на зърното -
Пропада в мрака, умира и после възкръсва.
И ти, моя страна, и ти, неин народ,
Ще умреш, но ще оживееш отново,
Защото ни е дадена общата мъдрост:
Животът да следва пътя на зърното.
1917
© Владислав Ходасевич
© Красимир Симеонов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.11.2007, № 11 (96)