ПЕТЕРБУРГ
На грижи жалки и еднообразни
там всички се отдаваха в несвяст.
Сред клетници, полужив от съблазни,
един-единствен ходех аз.
И гледаха към мене - и забравяха
клокочещите чайници; далеч
по печките им валенки загаряха;
следяха стихотворната ми реч.
Тогава в мрака руски, погребален
видях вестителка във цветове,
открих и лада музикален
в посичащите ветрове.
И полудявах от видения
през заледения канал,
и влачех с крачки потрошени
зловонен рибешки хрущял,
и всеки стих проврял през проза,
изкълчил всеки ред и пласт,
аз присадих класическата роза
в съветски шипков храст.
12 декември 1925, Chaville
© Владислав Ходасевич
© Димитър Калев - превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.07.2009, № 7 (116)