* * *
Обичам да говоря думи
Не съвсем подходящи.
Оплети ме, ти, синева,
С нитове тънко-звънящи.
От всички вериги и болки
Извират неведоми стихове.
Там всяка дума парола е,
Оплетена в тайни среднощни.
Мъчителни вашите речи -
сякаш към кръст приковани.
А на мен тревата ми шепне
Думички приласкани.
Пречистват от всички неволи
Ритмите еднообразни.
Утихва старата болка
Сред напевите безстрастни.
Свободно пей синевата
Песни неясно звънтящи.
Раждат тайни словата -
Не съвсем подходящи.
1907
© Владислав Ходасевич
© Красимир Симеонов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.11.2007, № 11 (96)