ДУША
Душата ми е като пълната луна -
Хладна и ясна е тя.
Във високото изгаря, гори -
Но сълзите ми не може да изсуши.
И не я боли от моите неволи -
Непонятен й е стона на страстта ми.
А колко бях принуден тук да страдам -
Душата сияйна да узнае не трябва.
1921
© Владислав Ходасевич
© Красимир Симеонов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.11.2007, № 11 (96)