КОГАТО КУЧЕТО УМРЯ, ТЯ СИ КУПИ НОВА РОКЛЯ
малък къс море пред къщата чайките пронизват
гледката: горе, още една, съвсем прозрачните
пера: опашката разперена и катедралата прозирна
роклите при "маримеко"*, цветята, имприме. сега
кучето се носи надалеч към източно море. навярно искала
е само да пропусне една инжекция в почти слепналата
кожа. за което кучката е трябвало да легне. сляпа ала кротка.
други си отиват, защото сам миришеш по-различно. на
болест, която никой не открива, и на страха в артериите. преди
години й отстраниха аневризма: в мозъка. цветята върху роклята
едри и оранжеви, също и по чантата. ансамбъл. заедно
сме, мила моя. оттогава може всеки миг да се спаружи или да
експлодира. мекото вързопче в нозете някога което всяка
вечер я взимаше в съня си тъй че и тя спеше по-спокойно,
дълбоко. вън просторен къс море, и чайките
вечно гладни, в спирали, една край друга, така бели.
2007
© Улрике Дрезнер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.01.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008