У МОРЯ

web | Женска поезия на руската емиграция в България

Щурила янтарь усталых глаз;
За движением медуз следила...
Думала - права ли я сейчас,
Что тебя почти совсем забыла?

Чайки уносились быстро вдаль,
Парус показался, улыбаясь...
И теперь мне, даже и не жаль,
Что с тобой расстались - не прощаясь.

Год весь метеорно отсверкал;
Но вначале, все же, я грустила...
Первая я подняла бокал,
Так прости, что первая разбила!

Варна, 1920 г.

 

 

© Татьяна Тиханова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.02.2009
Женска поезия на руската емиграция в България. Съставителство, подготовка на текстовете и коментар Галина Петкова. Варна: LiterNet, 2009

Други публикации:
Песни изгнанья. Книга первая. София, 1921, с. 6-10.