СТЪПКИТЕ

Твоите стъпки - деца на мълчание,
Бавно полагани, свято ваяние,
Към леглото на моето бдение
Идват притихнали, ледени.

Чудна маска, сянка божествена,
Колко сте тихи - стъпки тържествени!
О, богове! Всеки дар разгадаван
Иде насам гол и сподавен.

И когато с усмивка двусмислена
Се приготвяш за усмиряване,
Дай на мене - целият в мисли,
Сладък нектар, утоляване.

Не прибързвай с вопъла нежен,
Питай дали си или не си ти,
Защото живях и те чаках безбрежен
И сърцето ми биеше в стъпките ти.

© Пол Валери
© Коста Бенчев, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2007, № 8 (93)