УДАВНИКЪТ
Да не би удавникът
с раирания бял костюм на ъгъла
да съм аз?
чух гласа на далечния си баща
счупих часовника
отвътре извадих
купчина малки пружинки и колелца
сложих бонбоните върху масата
жълти червени зелени
изпускат малки невидими гласчета
като животинки
една червена котка внезапно побесня
нахвърли се и ми разкъсва книгите
сложих сърцето си върху масата
разрязах го на две с един наточен нож
и след това постлах цветя във ваната
и след това легнах да спя
© Милтос Сахтурис
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.10.2007, № 10 (95)
Други публикации:
Милтос Сахтурис. Трудната неделя. София: Изд. Прозорец,
2000.