ТИ ИДВАШ И СИ ОТИВАШ
На Луз
От Караско* до летището и обратно
ти идваш с книги, шалчета,
задачи, проекти и целувки,
бузите ти имат вкуса на нашето малко село
и на заразната вяра в предсказания,
ти идваш и си отиваш като свято махало,
като посредник на надежда
или като стюардеса-доброволка -
толкова си свикнала с пристигания,
и малко по-малко с тръгвания,
кой би си помислил, че преди двадесет и осем години,
когато започнахме всичко онова, което ни предстоеше,
че в една малка гарсониера,
където няма светлина, но теб те има,
сме щели да споделим история след история,
вече не съм нетърпелив... кой брои така или иначе...
и когато ти заспиш, а аз продължа да чета,
нещо се случва между тези четири стени,
ти спиш до мен, и въпреки това
аз чувствам, че сме заедно повече от всякога.
© Марио Бенедети
© Юлияна Радулова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.11.2008, № 11 (108)