Любов Столица е родена през 1884 г. в Москва. Първите й стихотворения са публикувани през 1906 г. в известното московско списание "Золотое руно". Авторка е на стихосбирките "Раиня" (1908), "Лада" (1912), "Русь" (1915), на романа в стихове "Елена Деева" (1916). Емигрира от Русия заедно със семействното си през 1920 г. Отаначало живее в Солун, но през 1921 г. се премества в България и се заселва в София. Сътрудничи на редица емигрантски списания и вестници ("Русская мысль", "Перезвоны", "Возрождение", "Poccия", "Poccия и славянство"), в това число на излизащите в България "Балканский журнал" и "Изгнанник". През 1923 г. в Берлин излиза второто издание на романа й в стихове "Елена Деева". Любов Столица умира в София през 1934 г. Посмъртният й поетически сборник "Голос Незримого" (1934) е издаден от близките й.

ПОЕЗИЯ

На руски език

Стихове
  Газелла
  Снова станет прекрасною Русь!
  Родине
  Из скитаний
  В массандре
  Вновь весна
  Кончено
  Изольдина весна

Поеми
  Лазорь Чудный. Сказ о рае
  Голос Незримого (Беженская эпопея)

* * *
Критика за Любов Столица

© Електронно издателство
LiterNet, 2009