МОЯТ ПРИЯТЕЛ

web

Тогава още не беше пролет, но и зима не беше.
Христо Карастоянов

Когато пристигнахме там,
откъдето бяхме тръгнали
моят приятел не ме позна.

Сянката му беше по-дълга от моята
Гласът- жилав, непоколобим.
Ръката му - суха и лакома
Глътна малката моя, изпотена и трепетна.

Когато пристигнахме там,
откъдето бяхме тръгнали
моят приятел не ме позна.

И аз му прошепнах:

Моят глетчер е по-дълбок от твоя
Мога да те задуша
Твоите длани са по-сухи от моите
Мога да ги счупя
Моята зима е по-дълга от твоята
Мога да те забравя
Моят глас трепери при среща
Затова
Моята болка те отпраща

© Кадрие Джесур
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2018, № 4 (221)