* * *

Винаги ще сме самотни,
загърнати в телата си
като в отделен саван!

И когато от устни към устни,
сякаш от балкон към балкон
цветята червени на любовта си подхвърляме.

И когато сплетени в юмрук, ръцете ни
в една плът сякаш се сливат
от цимент и кръв.

Напусто! Напусто!
Напуста усмивката, на черепите ни изписана!
Напусти сълзите, безсилни нещо да споят!

В прегръдката отчаяна
на непоправимото Ние
зее ужасната ни самота.

© Иван Гол
© Бисерка Рачева, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2007, № 6 (91)

Преводът е направен по: Yvan Goll. Die Lyrik in vier Bänden. Berlin: Argon Verlag, 1996. Poemes d'Amour, Poemes de Jalousie.