* * *
Така или иначе
какво би могло да съществува
помежду костите и плача
Едно цвете не просто се изчерпва
изчерпва се безусловно
затова и цъфти навсякъде нищото
Но ти не се отказвай да прибавяш
Искам да кажа
двуглаво е диханието
което изчервява въглена
Накрая ще изключиш дори зрението
- толкова дървета са отстояли през вековете
Вяра само и Корен
Да го понасяш слънцето
с усмивка и секира
стълба е раната
за сриване
и после за изкачване
На не-поклатимото
На не-ме-забравяй
Заедно
Ще стигнем в червеното
© Янис Стигас
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.10.2007, № 10 (95)