ПОТЪНАЛО
Някакъв глас,
мирис някакъв и една хубава звезда
не могат тази нощ да вдигнат от дълбините ми всичко,
което е било
Изглежда, трябва
да са се скъсали всички конци, хубавите
конци, свилените, които ме свързваха с моето Вчера.
Не издържат конците.
В дълбините си усещам тегобата
на мъртвото Лани и жалостта на забравата.
От всички страшни
нощи тази беше нощта, когато
забравих значението на всичко.
И все пак смътно чувствам, че всичко това има скъпи и тъжни
връзки с онова, което е потънало.
© Иво Андрич
© Светлозар Игов, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2007, 11 (96)