НОЩТА НА ЧЕРВЕНИТЕ ЗВЕЗДИ

web

Бога моли вятърът отчаян.

Дръпни, жено, тези жалки завеси,
да видим какво Бог ни поръчва
по звездите свои.

Зад завесата ръце склопени
и будно кандило. Някой моли
Бога и покой над жарката постеля.
Жалят клоните със вик, молят клоните
тишината на руменото злато.

Завеси! Завеси!
Елате, трептящи ръце.
Кулите играят, облаците лудуват.
А нощта пътува - ветровете й се молят Богу -
проклето тяло, никой не ще я преживее!

 

 

© Иво Андрич
© Светлозар Игов, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2007, 11 (96)