ЛАНСКА ПЕСЕН
Миришат силно белите цветове
и пада ситен дъжд пролетен,
а аз кисна сам.
Ах, никой не знай колко е
тежко да ходиш сам и болен
без нийде никой близък
във златната пролет.
В сърцето ми няма любов,
пълно е сърцето ми с тъмни спомени,
отдавнашни, мъчителни.
Силно миришат белите цветове.
Крея. Без покой, без любов.
Сам и жалостен.
© Иво Андрич
© Светлозар Игов, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2007, 11 (96)