ЦЕЛУНИ МЕ, СЛЕД ТОВА МЕ РОДИ

Свян
завързват сега
класовете на руси момчета.

От полето -
нехаен люляков дъх от полето
връща нашето слънчице.

Преливайки от къщи и балкони
настанява се в гласа ми то.

Бучинишът гъвкав на гласа ми
Бучинишът пъстър на гласа ми.

А вятърът: слонова кост
Устремена към птиците.
Планина: слънчев скелет.

Сред дъсчените статуи
малкото на морето - огромно.

Виждам кръв виждам камък
сред всички тези статуи
кошмарът е хладнокръвeн новак
- млечната пращяща смокиня на безсънието -
и нито капчица в пчелните кошери.

Невръстно момче бях, когато мама почина
целуни ме, след това ме роди.

© Джемал Сюрея
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2007, № 7 (92)