САМОТА
Голямо синьо куче
тича край брега на езерото
нагоре по лъчистата река
греблото блести разполовено от луната
докато го потапям тихо
едва докосвайки полюляващите се върбови клонки
тези въздишки на безнадеждно ръждясващите тръстики
кучето бяга нагоре по хълма
отваря челюсти
и ближе съзвездията от небесата
когато се навеждам да загреба вода
две звезди смътно проблясват на дъното на лодката
една уплашена жаба се е вторачила в мен
© Антанас Йонинас
© Аксиния Михайлова, превод от литовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.06.2008. № 6 (103)
Други публикации:
Антология на съвременната литовска поезия. Съставителство и превод Аксиния Михайлова.
София: Симолини, 2007.