Та
така, значи, поехме, аз и цялата ми фамилия, въодушевени, с песен на уста, със
запретнати ръкави (мъжете), с памучни рокли (дамите и госпожиците).ТАКСА ОТ ТАПАТА
Алфонс Але
Както е прието в нашия занаят, на Велики петък затворих месарницата и поех извън града, по посока към Сент-Уан, околност, известна с богатото пъстроцветие от счупени шишета.
Времето се случи великолепно и дори, бих казал, прекалено горещо за сезона; но какво значение има дали е горещо, щом човек е свободен!
Да си свободен, е важното!
По-добре е да се печеш на слънцето на независимостта, отколкото да вкусваш прохлада в тъмниците на деспотизма и тиранията.
Поне аз така мисля.
Та
така, значи, поехме, аз и цялата ми фамилия, въодушевени, с песен на уста, със
запретнати ръкави (мъжете), с памучни рокли (дамите и госпожиците).
Едно заведение на открито привлече погледа ни, а най-вече гърлата ни, тъй като бяхме ужасно ожаднели.
Представете си едно от тия заведения с беседки, люлки и всякакви видове занимателни приспособления, едно от тия заведения, от които на краката ви поникват гълъбови крила.
Един дебел надпис: Шегаджийска среща, се допълваше от предразполагащото: Всеки може да си носи яденето.
Понеже, преди да тръгнем, се бяхме наобядвали, не си носехме нищо за по пътя и сега съжалихме, тъй като, ако си носехме, щяхме да си устроим една питателна закуска, без да харчим излишни пари.
Съдържателят лично дойде да ни обслужи.
Само и само за да кажа нещо:
- Така, значи, всеки може да си носи яденето? - рекох.
- Съвършено правилно, господине, всеки е свободен да си носи яденето.
- А пиенето?
- А не, за пиенето и дума да не става! Ако хората вземат да си носят и яденето, и пиенето, аз тогава какво ще нагъвам? Керемиди ли?
- Тъй, тъй.
- Навъди се напоследък един народ, дай им да си мъкнат винцето, конячеца, разхладителното и всичко останало. Да, ама криво си правят сметката, за всяко шише, внесено в заведението, ги карам да ми плащат по десет петака такса.
- Скъпичко.
- Като не им отърва, да не се мяркат повече тук.
В същия момент двама души, мъж и жена, жената носеше пеленаче, седнаха на съседната маса. Мъжът поръча половинка вино за петдесет, и две чаши.
Докато пиеха, жената накърми детето.
- Майсторе, провикна се мъжът, след като утоли жаждата си, сметката!
След което хвърли на масата монета от един франк.
- Толкова прави - кимна съдържателят.
- Как така толкова прави? Давам ви цели двайсет петака!
- Ами точно така, виното струва петдесет и още петдесет от тапата за малкия!
Само да бяхте видели физиономията на пролетария!
© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)