Не
ви разказвам това, за да се хваля, защото знам много добре, че не е хубаво един
млад човек да прави така.ПО АНАЛОГИЯ (ЛЯТНА ИСТОРИЯ)
Алфонс Але
Това се случи през ония благословени години, когато бях студент.
Молете се на Бога, вие семейства, вашите синове да бъдат по-ученолюбиви от мене и по-малко нехайни и леконравни.
От студентските си години не пазя нито един спомен, с който да мога да се похваля, нито една награда или отличие от страна на моите преподаватели.
Ох! Да знаете колко съм скитал из Латинския квартал и по кейовете, а - когато е било слънчево - колко съм си прахосвал времето по терасите на кафенетата.
Не
ви разказвам това, за да се хваля, защото знам много добре, че не е хубаво един
млад човек да прави така.
Провалих си бъдещето едно петнайсет пъти. Оттогава за споменатото бъдеще ми е останала онази придобита на младини шутовска подвижност.
И понеже бъдещето е отделено от миналото само с настоящето, а настоящето никакво го нямаше... тогава какво?
Тогава хващах към някое кафене и се запилявах на това непристойно място по цели вечери, вместо да залягам върху уроците, скучни в момента, но доходоносни впоследствие.
Измежду редовните ми другари се открояваха двама, които бяха пълна противоположност един на друг.
Единият се казваше Жорж Карон; другият - Виктор Дюкрьо.
Жорж Карон, гръмогласен като котел, пълен с дяволи, натопени да се варят в светена вода, обикновено ни надуваше ушите със своите вятърничави умозаключения, повтаряни до безкрайност с неприятно писклив глас.
Виктор Дюкрьо пък напомняше грижливо тапицирана гробница. Не отронваше дума, освен в краен случай, когато глухо изръмжаваше някоя ругатня.
Но ето какво се случи един ден:
1.
Или по-скоро една вечер.
Бяхме седнали в дъното на едно малко кабаре на улица Месьо-ле-Пренс, което се казваше Кукувицата и което отдавна е съборено от лома на рушителите.
Още едно кътче от стария Париж..., и тъй нататък.
Защо Жорж Карон точно в този момент се беше умълчал, при това от доста дълго, и защо продължаваше да мълчи?
Както и да е, но това негово мълчание така ни притесни, че в един глас възкликнахме:
- Я гледай! Карон май го няма!
2.
В същия този момент - какво го прихвана? - неразговорливият Дюкрьо взе да бъбри, да бъбри: истинско люпило слепи сврачета.
Дали не беше прекалил с възбудителните напитки?
Както и да е, но това негово дърдорене така ни притесни, че в един глас възкликнахме:
- Я гледай! Дюкрьо май го няма!
3.
(Казах ви, че това е лятна история.)
© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2008, № 4 (101)