Валентина Плачкинова - Почти криминално

ПОЧТИ КРИМИНАЛНО

Валентина Плачкинова

...раждането на читателя трябва да се заплати от смъртта на автора.
(Р. Б.)

Някой му се беше обадил анонимно: "В еди-колко си часа ще ти видят сметката". Сега, скрит в ковчег зад завесата, очакваше да се появят и да ги изненада, да се наслаждава на провала им.

Не закъсняха - бяха трима, единият стискаше чанта.

- Да се запознаем, аз съм Ч.

- А! И аз съм Ч.!

- Всички сме Ч. - промърмори третият.

- Всички ли? - наивно попита първият. - Аз мислех, че съм единствен.

Не му отговориха, той отвори чантата и извади шал. Сякаш само това чакаха - протегнаха ръце и нетърпеливо го докоснаха. Останал без дъх, А. надигна капака и изтръпна - държаха шедьовъра на самотния му живот. Беше го плел дълго, няколко пъти нишката се беше късала, той правеше възел върху възел и си мислеше: "Нà ви сега тайна! Да ви видя как ще я разгадаете!" Приятелите му се смееха, че се занимава с глупости, но възхищението на тримата Ч. го правеше щастлив. После се сети за какво е дошъл, и се ослуша:

- Как ще разгадаем тайната?

- Ще гледаме под лупа, търсим скрития код. Аз съм специалист.

- Няколко пъти опитвахме и все нещо ни убягваше...

- Погрижил съм се. Ако и този път не успеем - гласът му запълзя, - ще убием А., знам къде е.

Кимнаха си заговорнически и хванаха шала.

- Разплитайте, като стигнете възел, ще помагам.

- Да си разкажем биографиите, а? Да се опознаем...

- Забрави ли, ние нямаме биографии!

А. ги слушаше ужасен как разбримчаваха шедьовъра му, и разбра какво търсят. Понечи да извика, че само той знае истината, но нямаше глас.

Стигнаха най-големия възел и повикаха специалиста. Той се справи бързо, но отдолу изскочи друг, после трети. А. се усмихна злорадо - искаха да се доберат до основата, да открият скритото. Докато го разберат, щяха да унищожат тази красота. И нали тя беше смисълът на живота му, реши да спаси каквото може. Понадигна се, стисна ножа със зъби, но усети как някой притисна капака и заби първия пирон, и още един, и още.

Тримата си отдъхнаха - и без него щяха да разплитат шала. Ако не успеят ли?

Ами... просто ще се увият с него.