ЖЕНА

web

Красива и спокойна като котка
лежа до тебе.
Едното ми око те гледа,
а другото е вече по следите
на новите ми сънища.

Под навеса дървата са изсъхнали
и трябва само
да ги пренесем във стаята.

Змията се прибра в дълбокото
и ябълката почна да жълтее...

"Ще бъде дълга зимата..." - дочувам.
И се смея
сред лятото на новите си сънища.

© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.01.2008, № 1 (98)

Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.